Стартира проект 2015-I-BG01-KA347-013610 „Младежка гражданска инициатива“/“ Youth Citizens’ Initiative“, финансиран по Програма „Еразъм+“, Ключова дейност 3 „Подкрепа за образователните политики“ – децентрализирана дейност „Структурен диалог“. Проектът се изпълнява от „Организация за научно практическо развитие на студентите“ (ОНПРС). Общата му продължителност е 8 месеца.

Основната цел на проекта е насърчаване на активното гражданство на младите хора, чрез внедряването на иновативна платформа за диалог между младежите и лицата, отговорни за формиране на младежката политика на местно ниво.

Специфичните цели са:

– Изграждане на ефективен модел на съвместното сътрудничество между младите хора, младежките организации и отговорните за младежката политика по места;

– Увеличаване на ангажираността на младите чрез доброволчески дейности;

– Разширяване на познанията на младежите относно младежките политики и Европейската година за развитие.

В рамките на проекта ще бъдат изпълнени следните дейности:

– Разработване на платформа за онлайн консултации, срещи и иницииране на Младежки Граждански Инициативи (МГИ) – Чрез платформата основната целева група на проекта – младежите до 29 г., ще получат реална възможност да изразят мнението си относно определянето и осъществяването на приоритетите и политиките в областта на младежта на местно ниво.

– Пилотно иницииране на МГИ на територията на Столична община, район Студентски – Пилотно събиране на онлайн изявления за подкрепа за първата местна младежка гражданска инициатива на територията на Студентски град.

– Конференция, посветена на Европейската година за развитие, която ще постави своя акцент върху информирането и привличането на младите в името на развитието, насърчавайки ги да участват в различни доброволчески инициативи;

– Семинар за изграждане на ефективен модел за съвместно сътрудничество между младежите и местната власт и осигуряване на обратна връзка относно теми, засягащи младите хора.

За допълнителна информация и предстоящите събития по проекта – следете нашата страница и профил във Facebook! / Onprs Bulgaria

---

Настоящата публикация отразява единствено позицията на съставителя. ЦРЧР и ЕК не са отговорни за употребата на съдържащата се в публикацията информация.

Разработва се операция „Обучения и заетост за младите хора“, по Приоритетна ос 1 Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, която цели да интегрира безработни младежи до 29-годишна възраст включително, в заетост при работодател чрез осигуряване на обучения и субсидия за продължителна заетост. Операцията ще спомогне за улесняването на прехода от образование към заетост за безработни младежи, които ще получат първи или нов шанс за работа, нови или усъвършенствани професионални знания и умения, придобити на работното място, както и придобиването на професионална квалификация и ключови компетентности по чужд език и дигитална компетентност, в зависимост от необходимостта на работодателя. Натрупването на ценен професионален опит и възможностите за продължителна заетост на всички обхванати безработни младежи, ще помогнат за по-успешното им включване на пазара на труда.

Операцията се разработва поради острата необходимост от активни мерки на пазара на труда, насочени към намаляване на равнището на младежката безработица в страната и осигуряване на възможности на младите хора да се реализират на пазара на труда. Активирането на младите хора посредством всички мерки на активната политика на пазара на труда, включително и конкретната операция, които стартират през 2015 г. по ОП РЧР 2014 – 2020 г. също имат частичен принос към повишаване на числеността на новорегистрираните младежи в Бюрата по труда. С разработваната операция се дава възможност тези младежи да получат шанс за кратък престой в регистрация като безработни лица и да бъдат включени в продължителна заетост.

Намирането на работа за младежите до 29 г. среща редица предизвикателства. Липсата на професионален опит, възпрепятстват работодателите да наемат млади хора, особено продължително безработни. Анализите на младежката безработица показват, че ниското или неподходящото образование и липсата на квалификация са сред основните причини за безработицата сред младежите в България. В допълнение, липсата на ключови умения и трудови навици препятстват работодателите да наемат младежи. Нискоквалифицираните младежи са неконкурентоспособни на пазара на труда и са сред първите освобождавани от работа в условията на несигурна икономическа среда. Към края на 2014 г. по данни на Агенция по заетостта, регистрираните, в Бюрата по труда, младежи са 17,7 % от всички безработни, а почти 60 % тях са без квалификация.

В рамките на изпълнение на операцията, договори за заетост с Агенция по заетостта за наемане на младежи на работа ще могат да сключват работодатели, които разкриват нови работни места или предлагат свободни такива. Разкриването на работни места ще се субсидира, ако през последните три месеца работодателят не е освобождавал работници и служители, наети на работни места за същите длъжности, на които се наемат безработните лица. Когато назначението не представлява нетно увеличение на броя на персонала в съответното предприятие в сравнение със средния брой на персонала през последните дванадесет месеца, длъжността трябва да е била овакантена поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или правомерно уволнение поради извършено нарушение, а не в резултат от съкращаване на персонал. Няма да бъдат допускани лица наети при работодател, при който са били наети през някой от предходните 12 месеца преди датата на сключване на договор.

Като допустими целеви групи по операцията са заложени безработни младежи до 29 г., регистрирани в дирекции „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта. В схемата е предвидена и приоритетна подкрепа за младежи които:

• са се регистрирали в дирекция „Бюро по труда“ в рамките на операция „Активни“, финансирана от ОП РЧР 2014 – 2020 г.;
• са с основно или по-ниско образование;
• са продължително безработни с регистрация в дирекция „Бюро по труда“ от 12 и повече месеца.

Операция „Обучения и заетост за младите хора“ е с планирана продължителност 4 години (2015-2018) и с общ бюджет 115 000 000 лева, финансиран по линия на Инициативата за младежка заетост и Европейския социален фонд.

Очаквайте скоро повече информация, както и подробни условия за кандидатстване.

Операция „Ново работно място 2015“ се разработва по Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Операцията цели да осигури предпоставки за създаване на устойчиви работни места за безработни и неактивни лица. Тази цел ще бъде постигната посредством комбинация от мерки за осигуряване на подходящи обучения, включително на работното място, както и предоставяне на разнообразни стимули за работодателите за разкриване на нови работни места. Операцията ще постави акцент върху интеграцията на едни от най-уязвимите групи на пазара на труда. Според данни на Агенция по заетостта безработните лица с начално или по-ниско образование надхвърлят 100 000 лица. В тази група процентът на младежите до 29г. се запазва почти непроменен – 17.8%, а този на лицата над 50 – 34.8%. Делът на продължително безработните лица с начално и по-ниско образование възлиза на 56.3%. Осигуряването на стимули за реалния сектор за създаване на нови работни места за безработни и неактивни лица е важна предпоставка за трайната им интеграция на пазара на труда. Възможността за закупуване на оборудване и ремонт на работните помещения е допълнителен стимул за разкриване на нови работни места. Съчетаването на дейности по наемане на новопостъпили работници и служители, и обучение на новонаетия и съществуващия персонал ще даде възможност за интегриран подход, съобразен с потребностите на предприятието.

Безработни и неактивни лица са основната целева група на операцията. Приоритетно ще бъдат финансирани проекти насочени към:

• Безработни лица с ниска степен на образование (под ISCED 3);
• Продължително безработни и неактивни лица;
• Безработни или неактивни лица с увреждания;
• Безработни лица на възраст над 54 г.;
• Безработни младежи до 29 г.

Не се планира да бъде допускано наемане на лица при работодател, при който са били заети на трудово правоотношение през някой от предходните 12 месеца от датата на сключване на договор.

Схемата ще допълва мерки в подкрепа на младежката заетост, реализирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., Националния план за действие по заетостта за съответната година и Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта: 2014– 2020 г.

В рамките на операцията не се планира бъдат подкрепяни дейности, финансирани по друг проект, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от националния бюджет, бюджета на Европейския съюз или друга донорска програма, проверката на което ще се извършва на ниво индивидуален проект – на ниво на допустими дейности, както и на ниво представител на целева група. Разработващата се операция ще надгради реализираните дейности и постигнатите резултати по други проекти, програми и мерки, финансирани със средства от националния бюджет, Европейския съюз и други източници.

Допустими бенефициенти по операцията ще всички работодатели, които при назначаване не увеличават нетния брой на персонала в съответното предприятие в сравнение със средния брой на персонала през последните дванадесет месеца, длъжността трябва да е била овакантена поради пенсиониране по възраст, правомерно уволнение поради извършено нарушение, а не в резултат от съкращаване на персонал.

Операция „Ново работно място 2015“ е с планирана продължителност 3 години (2015-2017) и с общ бюджет 40 000 000 лева. Минималният размер на БФП за бенефициент по операцията е 50 000 лева, а максималният – 391 166 лв. Изисквания за съфинансиране за микро, малки и средни предприятия няма, докато за големи предприятия, минималното съфинансиране е в размер на 20% от размера на безвъзмездната финансова помощ.

Очаквайте скоро повече информация, както и подробни условия за кандидатстване.

Г-жа Николина Митева е едноличен собственик и управител на микро предприятие, което предлага комплексни и съвременни решения за покриви на частни къщи, хотели и малки търговски обекти. Тя е бенефициент по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 и успешно е реализирала своя проект „Намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд на „Велами Груп” ЕООД“.

Здравейте, госпожо Митева. Бихте ли ни разказали повече какво Ви мотивира да кандидатствате по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013?

Кандидатстването по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 беше естествена последваща стъпка за мен, тъй като формалното създаване на „Велами Груп“ ЕООД се случи след преминаване на специализирано обучение, в рамките на процедура BG051PO001-1.2.03 „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност” – Компонент II” на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013”. Предприятието работеше неформално, в периода преди създаването си. Имахме база – помещение за обработката на материалите, различни дребни машини и техника. Всички детайли на покривните и отводнителните системи се произвеждаха или сглобяваха в помещение, което не бе реновирано, със стара дървена дограма; липсваха каквито и да било фасадна топлоизолация или мерки за топлинна защита. Като цяло реализирахме производствения си процес в помещение, където не съществуваха никакви мерки за постигане на енергийна ефективност при осъществяване на ежедневните операции. Предприятието започна постепенно да се развива и да приема все повече заявки и поръчки, което ме мотивира да потърся решение за подобряване на базата и производствения капацитет, а и значително намаляване на разходите, така се запознах с процедурата по Приоритетна ос 2: „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда” на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013.

Как изготвихте проектното предложение? Сами ли се справихте с подготовката или се обърнахте за помощ към консултант?

За изготвянето на проектното предложение започнах да се подготвям сама, правих онлайн проучване, допитвах се до познати и осъзнах, че за изготвянето на адекватен и реализуем проект ще ми трябва професионална помощ. Затова се обърнах за консултация и насоки към г-жа Мария Стефанова, експерт по европейски проекти и програми, която е част от екипа на сдружение „Експертен Пул – България“. Г-жа Стефанова и екипът на Сдружението бяха изключително подготвени в сферата и отговориха на всички мои въпроси, след което се заехме с изготвянето на проекта.

Разкажете ни повече за самия проект, какви бяха неговите цели и дейности, както и за постигнатите резултати?

Както вече казах основната цел на проекта бе подобряване на базата и производствения капацитет на предприятието, чрез намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд, което да спомогне за предоставянето на нашите услуги на регионално и национално ниво, както и да се наложим трайно на пазара, чрез конкурентните производствени условия, които създадохме благодарение на успешното изпълнение на проекта.

Основните дейности, които осъществихме бяха доставка и полагане на фасадна топлоизолация, изолация за под и покрив, както и доставка и монтаж на PVC дограма и входна врата. Искам да подчертая, че всички дейности бяха изпълнени според условията и правилата на Оперативната програма, което констатираха и проверяващи експерти от Ръководния орган на Програмата. Успешната реализация на дейностите ни позволи да постигнем, планираните при подготовката на проекта, резултати, а именно: спестяване на разходи за отопление; подобрена климатизация; липса на необходимост от активна отоплителна система; до 85% намалена нужда от отопление; ветрозащитеност; запазване на топлината; липса на термомостове и накрая, но не на последно място, изключително съотношение разход – полза.

От всичко, което казвате изглежда, че изпълнението на проекта Ви носи удовлетвореност и продуктивност. Бихте ли кандидатствали по Европейска програма отново и бихте ли насърчили колебаещите се потенциални кандидати?

Безспорно изпълнението на проект „Намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд на „Велами Груп” ЕООД“ и постигнатите резултати ни позволяват да работим значително по-качествено и продуктивно, което (казва през усмивка) естествено ми носи голяма доза удовлетвореност. Съветвам и насърчавам всички желаещи и колебаещи се да се възползват от предоставяните, от Европейските програми, възможности. Но искам да кажа, че подготовката, управлението и изпълнението на един проект не е никак лесна и много отговорна работа.

Благодаря Ви за това интервю!

За мен беше удоволствие!

Проведе се първа работна среща по Проект 2014-1-BG01-KA205-001633 „Предприемачество и иновации за младежта“, финансиран по Програма „Еразъм+“, Ключова дейност 2 „Стратегически партньорства в областта на младежта“. Срещата се проведе в София и продължи 5 дни, като участие взеха организациите отговарящи за изпълнението на проекта – СНЦ „Организация за научно практическо развитие на студентите“ и партньорите ни от Италия – Асоциация „A Rocca”. В рамките на работната среща бе обсъден, синхронизиран и приет план за изпълнението на дейностите и бе изготвено и подписано партньорско споразумение, в което ясно са описани задачите и отговорностите на всяка от страните участващи в проекта.

Представители на двете организации организираха и участваха в откриваща пресконференция по проекта, на която представиха резултатите от проведената работна среща, целите и дейностите на проекта.

Проект „Предприемачество и иновации за младежта“ цели, основно, да насърчава предприемаческия дух за по-висока заетост и иницииране на бизнес начинания. Като специфични цели, в проекта са заложени:

• Подобряване на основните умения и компетентности в областта на предприемачеството;
• Споделяне на опит и добри практики и установяване на нови бизнес контакти;
• Стимулиране на инициативността и креативността на младите хора за стартиране на самостоятелна стопанска дейност.

Предприемаческото мислене е ключов елемент от икономическия растеж и задължително условие за устойчиво местно и регионално развитие и социално сближаване. За да се подкрепи развитието на предприемачески компетентности за стартиране на ново предприятие или прехвърляне на стопански дейности, проектът се фокусира върху следните дейности:

• Анализ: „Изследване на предприемачеството и факторите за развитие на младежки МСП“;

Анализът ще разгледа предпоставките за стартиране и обновяване на бизнес в България и Италия. Ще представи основните фактори при започване на предприемаческа дейност в двете държави: регулаторна рамка, пазарни условия, култура и специфични характеристики, достъп до финансиране (европейски и национални фондове).

• Организиране на 2 изложения на млади предприемачи в България и в Италия в сектора на селското стопанство;

Подобни събития са изключително подходящи за споделяне и обмяна на опит, иновативни идеи и виждания, както и за установяване на ползотворни делови контакти. Те са инструмент за насърчаване на икономическите и търговските връзки между участниците.

• Издаване на наръчник за млади предприемачи.

Негова основа ще са проведеният анализ и добрите практики на български и италиански предприемачи, споделени на изложенията. Наръчникът цели да стимулира все повече млади хора да разпознаят предприемачеството като възможен път за кариерно развитие. Наръчникът ще бъде преведен и издаден на 3 езика – български, италиански и английски.

От 24 до 28 март в Кюстендил се проведоха същинските дейности по проект 2014-2-BG01-KA105-001479 „Младежи-доброволци в семейното фермерство – обединени за свят без бедност и глад“. Проектът събра 30 младежи от 5 европейски страни (България, Грузия, Италия, Ръмуния и Турция) на обмен-семинар относно семейното фермерство.

В контекста на това, че 2014 бе обявена за „Международната година на семейното фермерство“ от страна на Организацията на обединените нации (OOН), проект „Младежи-доброволци в семейното фермерство – обединени за свят без бедност и глад“ постави основи на препозиционирането на семейното фермерство в съзнанието на младите, чрез откриване на „дупки“ и възможности за промотирането на по-равно и балансирано развитие сред младежите извън големите градове, ангажирани пряко или непряко в сферата на земеделското производство. Кръговете – местно производство и консумация базирани на семейно фермерство играят ключова роля в борбата с глада, особено когато са обвързани със социални политики насочени към уязвими хора. Семейното фермерство е неразделна част от териториалните мрежи и местните култури, които харчат доходите си предимно на местни и регионални пазари, генерирайки много селскостопански и неселскостопански места. Реализацията на проекта бе безпрецедентна възможност, както за занимаващи се с фермерство, така и за младежи доброволци, неправителствени организации и др., да влязат в публичен диалог относно виталната роля на семейното селско стопанство в нашия всекидневен живот.

По време на реализацията на работната програма, участниците от различни страни, успяха да идентифицират редица предизвикателства, да намерят широко приложими адекватни решения и да предложат мерки и политики, които да подпомогнат развитието на семейното фермерство, както всеки за страната си, така и на европейско ниво. Ключова роля за успешната реализация на семинарните занятия бяха посещенията на няколко местни ферми и срещите със земеделците и собствениците им, с които участниците обмениха ценни и приложими ноу-хау, опит, емпирични данни и незабравими преживявания.

Проект 2014-1-BG01-KA105-000879 „Здравето е богатство – здраве в инициативите на ЕС“, финансиран по Програма „Еразъм+“, Ключова дейност 1 – Образователна мобилност на младежи и младежки работници, проведе изпълнението на същинските дейности от 27.10.2014 г. до 01.11.2014 г.

Тъй като през последните години се отчита повишаване на здравословните проблеми сред младите хора. Обезпокоителни тенденции в техния начин на живот са намаляване на физическата активност; липса на здравословно и балансирано хранене; увеличаване на вредните навици като тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици. Всяка година повече от 55 000 души на възраст между 15 и 29 години в Европа умират поради свързани с алкохола причини. 29 % от европейците на възраст между 15 и 24 години са пушачи, а тютюнопушенето продължава да заема първо място в ЕС сред причините за смъртност и болести, които могат да бъдат предотвратени. Все повече млади хора в Европа страдат от сърдечно-съдовите проблеми, като основни фактори за появата на тези проблеми се считат неправилното хранене, стресът и пушенето.

30 младежи от 5 европейски страни (България, Литва, Полша, Малта, Франция) се събраха в Боровец и в рамките на седмица обсъждаха проблемите със здравето и здравословния начин на живот днес. По време на сесиите на заложените уъркшопове участниците повишиха нивото на ключовите си компетенции и умения на младите хора за подобряване на личностното им развитие и водене на по-здравословен и активен начин на живот. Преглеждаха и обсъждаха способите, които ЕС предприема в областта на здравето. Идентифицираха, анализираха и обмениха добри практики в сферата и създадоха широко приложимо ноу-хау за всички заинтересовани страни. Боровец предоставя редица възможности за водене на активен и здравословен начин на живот, което пряко кореспондира с идеята и целите на проекта.

Потенциалните дългосрочни ползи са свързани с изграждането на здравословни навици, които да подпомогнат здравословния начин на живот и в бъдеще – активното стареене. Чрез разпространение на резултатите от анкетата и онлайн ръководството с добри практики за здравословен начин на живот въздействието на проекта ще достигне до повече хора, които ще получат знания и умения как да преодолеят проблемите и да идентифицират своите потребности за по-високо качество на живот.

Общата стойност на проекта е: 9960,00 евро.

Успешно завърши проект „Намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд на „Велами Груп” ЕООД“ финансиран по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, Приоритетна ос 2: „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда” се осъществява от бенефициента „Велами Груп“ според планираните дейности.

Проектът постигна поставените му цели да намали на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд във „Велами Груп” ЕООД, чрез извършените строително-монтажни работи (СМР), които бяха както следва:

• Повишаване на енергийната ефективност и намаляване на загубата на енергия, чрез доставка и монтаж на PVC дограма (прозорци) и PVC входна врата;
• Осигуряване на отличната топлоизолация и климатизация, чрез доставка и полагане на фасадна топлоизолация, изолация на покрив и под в производственото помещение на „Велами Груп” ЕООД.

Успешното изпълнение на проектните дейности доведе до следните количествено измерими резултати:

• Значителна икономия на разходи за отопление, благодарение на фасадните топлоизолационни плочи – външната и вътрешна интегрирана топлоизолационна система предотвратява температурните колебания и напрежения в стените.
• Подобрена ефективност и производителност на технологиите, използвани в производствения процес на „Велами Груп” ЕООД – реализирана годишна икономия на енергия и намалено потребление на енергия за отопление и климатизация.
• Реализирани мерки по визуализация и публичност – а) Поставено информационно табло по проекта; б) Поставена постоянна разяснителна табела по проекта.

Общата продължителност на проекта бе 4 месеца на обща стойност 11784,04 лева.

Успешната реализация и отчитане на проекта нямаше да бъдат възможни без постоянната и всеотдайна работа на г-жа Мария Стефанова, експерт „Европейски проекти“, която се грижеше за административната и управленска част.

При изпълнение на проект, реализиран с финансовата подкрепа на фондовете на Европейския съюз (ЕС), основен въпрос винаги е „как ще се разходват средствата по него и по какви правила ще се избират изпълнителите на отделните дейности на проекта?”

Спецификата на такива проекти предполага наличието на няколко вида дейност, някои от които са характерни и само за конкретния проект, като изготвяне на анализи и проучвания, доставка на определена машина или изпълнение на точно определени строителни дейности, докато други се срещат във всеки или почти всеки проект – отпечатване на брошури и рекламни материали, доставка и монтаж на информационни табели или извършване на одит.

Независимо от вида и обема на дейностите, които се изпълняват в рамките на проекта, общото е, че тези дейности рядко могат да бъдат изпълнени самостоятелно от организацията бенефициент. За повечето от тях е необходима поне минимална подкрепа, а най-често се наблюдава възлагането на цялостното изпълнение на дейността на лице, външно за въпросната организация. От него се изисква да изпълни възложената дейност качествено и съобразно предварително определени изисквания, като неговото заплащане се калкулира в бюджета на проекта. Така дейността е изпълнена, постигнати са важни за бенефициента и проекта резултати, а заплащането мотивира частния бизнес за участие в подобни инициативи.

Изборът на изпълнител на отделните дейности представлява ключов момент в цялостния процес на реализация на проекта и същевременно основен препъникамък за бенефициентите. Причината е в съществуването на специфични строго определени правила за извършването на такъв избор, които са императивни по своя характер, т.е. абсолютно задължителни са за спазване. Проблемът естествено не е в самите правила, а в сериозните неясноти, които същите създават понякога, както и в неправилното им тълкуване от страна на управляващите органи (УО), от които зависи отпускането на средствата по европейските програми. Не на последно място, причина за проблемите е и недостатъчното познаване на правилата от страна на бенефициентите.

От юридическа гледна точка нормативната уредба за избора на изпълнители е въведена в правния мир с приемането на подзаконов нормативен акт, като в случая това е постановление на Министерски съвет (ПМС). По-сериозна промяна на правилата се извършва с приемането на ново постановление, което отменя действащото, като от 2007 г. насам са приемани три постановления. Първият нормативен акт в тази насока е ПМС № 55 от 12.03.2007 г., което след няколко промени е отменено изцяло с ПМС № 69 от 13.03.2013 г. Първото от тях привидно действа за дълъг период от време – 6 години, но трябва да имаме предвид, че в началото на програмния период 2007-2013 г. са усвоени малко средства, респективно са изпълнявани относително по-малък брой проекти и съответно възлагането по реда на постановлението не е толкова интензивно.

Нормативният акт, който е в сила към настоящия момент носи претенциозното наименование Постановление № 118 на МС от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм и в сравнение с предишните  му „събратя”, се опитва да опрости правилата за избор на изпълнител, като ги направи по-достъпни и разбираеми за бенефициентите. Доколко това е успешно, ще се опитаме да разберем в следващите редове.

В постановлението се съдържат правилата и процедурите за избор на изпълнител по проектите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. За разлика от предшестващото го ПМС № 55 от 12.03.2007 г. и в унисон с ПМС № 69 от 13.03.2013 г., в настоящия нормативен акт са регламентирани само два режима на избор на изпълнител, от които само една процедура – избор с публична покана. Втората възможност – избор без провеждане на процедура се прилага, когато стойността на изпълняваната дейност е под 60 000 лв. без ДДС за строителство или под 20 000 лв. без ДДС, когато се отнася за доставки и услуги. При това условие, съгласно чл. 9 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., изборът на изпълнител се извършва свободно от бенефициента, който не е задължен дори да сключва договор и може да докаже извършените разходи с първични платежни документи.

Предвидената в постановлението процедура на публична покана се опитва да възприеме основните принципи на едноименния ред за събиране на оферти, предвиден в действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Разбира се, в нея са включени и елементи от уредената в същия закон открита процедура, като задължението на бенефициента за изискване на допълнителни документи, в случаи на констатиране на непълноти или неточности в някои от офертите.

Действително, задължително е да се отбележи, че в настоящата редакция на правилата за избор на изпълнител, значително се опростява реда на възлагане. Редуцирането само до една процедура също изглеждаше като необходимост, с оглед на това, че останалите предвидени такива имаха много условности за използването им и на практика не се прилагаха.

Въпреки стъпките в правилната посока от опростяването на правилата, не можем да пропуснем, че и в сегашната си редакция, постановлението „пропуска” някои от често срещаните моменти в цикъла на изпълнение на проектите, финансирани с европейски средства. Пропуските водят до сериозни негативи, както за бенефициентите, така и за изпълнението на програмите като цяло, тъй като позволяват допускането на неточности и непълноти или напротив – забавят изпълнението на проектите, в резултат на прекалено „вторачване” в някои части на изготвените документации.

Основните проблеми, които се наблюдават в процеса на избор на изпълнител са два:

Първият от тях засяга дейностите, които не попадат в приложното поле на постановлението. Съгласно чл. 3 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., условията и редът, предвидени в постановлението, се прилагат, когато размерът на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект. Това означава, че ако бенефициентът предоставя 50 % или повече от сумата на проекта той не прилага условията и правилата, предвидени в нормативния акт. Този подход сам по себе си не е погрешен, проблемът се поражда от липсата на нормативна уредба в случая – бенефициентите не са наясно какъв ред прилагат, като видно от горецитираната нормативна разпоредба, те могат свободно да определят с кого и за каква сума да сключат договор за определена дейност, стига сумата да е в рамките на предвидения бюджет. В противоречие на това се появяват няколко указания и инструкции от страна на управляващите органи на програмите, които задължават бенефициентите да съберат някакъв минимален брой оферти (например 3), за да могат да сключат валидни договори. Друга част от указанията са за специализирано разглеждане на офертите, като въвеждат задължение за сформиране на комисии, прилагане на определени критерии за избор на изпълнителя, съставяне на протокол и не на последно място – разглеждане и одобрение от страна на УО на действията на бенефициента, преди сключването на договор.

Описаното представлява типичен пример на колизия на разпоредби между нормативния акт (ПМС № 118 от 20.05.2014 г.) и указания на УО, които нямат характера на такъв, но в случая парадоксално се ползват с по-голяма юридическа сила. На практика бенефициентите са задължени да изпълняват указанията, ако искат средствата да им бъдат възстановени, независимо от по-благоприятните за тях разпоредби на постановлението. Този подход поставя и хипотезата на неприлагане на постановлението, в по-тежък режим на възлагане от тази, при която то се прилага, но се използва т.нар избор без провеждане на процедура, поради по-ниската стойност на предвидените дейности. Касае се отново за несправедливост, извън лошата практика да се въвеждат указания, които да действат вместо разпоредбите на подзаконовия нормативен акт. Отделно от това, указанията на УО за различни за различните програми, независимо че възлагането се извършва все съгласно разпоредбите на ПМС № 118 от 20.05.2014 г., като това предполага още повече неясноти у бенефициентите кога кой режим следва да се използва.

Далеч по-рационален и обоснован изглежда вариантът, при който всички режими на възлагане и всички правила са описани в един нормативен акт. Целесъобразно е това да бъде постановление на Министерски съвет (МС), но същото следва да бъде валидно по отношение на всички програми и да дава на бенефициентите, а и на контролиращите ги институции пълна информация, относно правата и задълженията в отделните хипотези на възлагане.

Вторият основен минус в прилагането на разглежданата нормативна уредба, се корени в прекалено големия стремеж на УО да контролират, направляват, а понякога направо да нареждат на бенефициентите какво да правят във всяка стъпка от реализацията на проектите. Това „старание”, съчетано с липсата на нормативни разпоредби в някои области, не само не решава проблеми, а в много случаи дори и ги задълбочава.

Общата плоскост на проблема е пълната липса на контролни правила и процедури в постановлението. Естествено не можем да очакваме абсолютно всичко да е заложено там, но не съществува пречка да се предвиди задължението на УО да контролират процеса и някои основни принципи, в съответствие с които се осъществява този контрол. Поради липсата на такива разпоредби и на уредба на контрола като цяло, същият се осъществява в съответствие с разписаните по отделните програми наръчници за изпълнение на проекти. Такива наръчници освен, че отново не са унифицирани за всички програми, често за различни и за отделните процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Друга тяхна слабост е изключително ниската им степен на стабилност във времето – съществуват наръчници и процедури, които са променяни над 10 пъти от излизането на първоначалната им версия! Няма как подобно текучество на актове и правила да не повлияе върху познаването им, както от страна на бенефициентите, така и при управляващите органи, от които се очаква да ги прилагат и тълкуват правилно.

Най-очевидният пример е наличието на т.нар „преддоговорна проверка”, която цели да установи дали документите по реда на чл. 22, ал. 2, т. 2 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., подадени от избрания за изпълнител кандидат, отговарят на изискванията. Практиката е показала, че в повечето случаи такава проверка е излишна и необосновано проточва времето на възлагане, освен при избор на чуждестранно лице за изпълнител, тъй като съществуват неясноти при документите, които се изискват и представят от такива лица. Целесъобразно е такава проверка да се осъществява само по желание на бенефициентите, които така или иначе носят пълна отговорност за всичките си действия по възлагане или поне да се направят усилия за максимално съкращаване на сроковете за извършване на проверката.

Друг момент, който често създава още по-големи затруднения в изпълнението на проектите, е предварителното съгласуване на документацията за избор на изпълнител от страна на УО на съответната програма. Както и в някои от горепосочените случаи, и тук проблемът не е във възприетия подход – практиката показва, че успешните проекти ползват такова съгласуване и това се счита от бенефициентите за своего рода превантивна мярка срещу бъдещи откази за одобрение на техните действия. Притеснителният момент се корени в липсата на единна практика и унифициран подход при съгласуването. Твърде често се наблюдават противоречиви решения, като в центъра обикновено стоят минималните изисквания за икономическо и финансово състояние и за технически възможности на кандидатите. Единствената разпоредба в тази насока е нормата на чл. 13, ал. 1 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., според която бенефициентите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Превратното тълкуване на този текст позволява на УО немотивирано да диктуват на бенефициентите какви изисквания не могат да включват в документацията, или съответно да им препоръчват редуциране на изискванията. Правило в тези случаи е липсата на каквато и да било обосновка от страна на УО или включването на бланкетна такава, както и невъзможността на бенефициента да потърси правата си, поради липсата на независим орган, който да разглежда подобни спорове.

Този проблем е от основополагащо значение в целия процес на възлагане и е изключително характерен, както за прилагането на постановлението, така и вече доста години в приложното поле на Закона за обществените поръчки, който има сходни разпоредби, но и много повече практика в прилагането.

Възможностите за преодоляване на проблема са свързани експлицитно с прецизиране на нормативната уредба в тази област – необходимо е да се уточни кои изисквания могат да се счетат за дискриминационни и кои са безусловно необходими за изпълнението на съответната дейност. Ключовата дума в тълкуването на чл. 13, ал. 1 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г. е необосновано. Ако бенефициентът може да предложи разумни мотиви за включването на определено изискване, както и ако са налице достатъчно потенциални изпълнители, които го покриват, няма пречка същото да бъде включено. Основната цел на въведените минимални изисквания е да служат за отсяване на подходящите кандидати от неподходящите – тези, които има риск да не изпълнят поръчката или да не го направят с необходимото качество, в определените срокове или в рамките на договореното възнаграждение. От тази гледна точка, подобни изисквания са необходими, но само в рамките на разумното и обоснованото.

Очевидно е, че пътят за опростяване и прецизиране на нормативната уредба за избор на изпълнител на дейностите, финансирани по проекти от европейските фондове е правилен и вече е поет. Все пак, зад гърба ни е цял програмен период от 7 години, с не толкова впечатляващи резултати, но и с възможност за „научени уроци” от всички ангажирани страни. Също така очевидно е, че за постигане поне частично на набелязаните цели е необходима още по-упорита и целенасочена работа. В този процес най-важно е разбирането, че всички участници – бенефициенти, изпълнители и администрация, на практика се намират от една и съща страна на барикадата. Необходимо е засилване на сътрудничеството между тях, в пълния смисъл на думата, за постигане на крайната цел – качествено изпълнение на проектите.