Category Archives: НОВИНИ

Основни проблеми и недостатъци в актуалните правила за избор на изпълнители по проекти, финансирани от европейските фондове

Основни проблеми и недостатъци в актуалните правила за избор на изпълнители по проекти, финансирани от европейските фондове

При изпълнение на проект, реализиран с финансовата подкрепа на фондовете на Европейския съюз (ЕС), основен въпрос винаги е „как ще се разходват средствата по него и по какви правила ще се избират изпълнителите на отделните дейности на проекта?”

Спецификата на такива проекти предполага наличието на няколко вида дейност, някои от които са характерни и само за конкретния проект, като изготвяне на анализи и проучвания, доставка на определена машина или изпълнение на точно определени строителни дейности, докато други се срещат във всеки или почти всеки проект – отпечатване на брошури и рекламни материали, доставка и монтаж на информационни табели или извършване на одит.

Независимо от вида и обема на дейностите, които се изпълняват в рамките на проекта, общото е, че тези дейности рядко могат да бъдат изпълнени самостоятелно от организацията бенефициент. За повечето от тях е необходима поне минимална подкрепа, а най-често се наблюдава възлагането на цялостното изпълнение на дейността на лице, външно за въпросната организация. От него се изисква да изпълни възложената дейност качествено и съобразно предварително определени изисквания, като неговото заплащане се калкулира в бюджета на проекта. Така дейността е изпълнена, постигнати са важни за бенефициента и проекта резултати, а заплащането мотивира частния бизнес за участие в подобни инициативи.

Изборът на изпълнител на отделните дейности представлява ключов момент в цялостния процес на реализация на проекта и същевременно основен препъникамък за бенефициентите. Причината е в съществуването на специфични строго определени правила за извършването на такъв избор, които са императивни по своя характер, т.е. абсолютно задължителни са за спазване. Проблемът естествено не е в самите правила, а в сериозните неясноти, които същите създават понякога, както и в неправилното им тълкуване от страна на управляващите органи (УО), от които зависи отпускането на средствата по европейските програми. Не на последно място, причина за проблемите е и недостатъчното познаване на правилата от страна на бенефициентите.

От юридическа гледна точка нормативната уредба за избора на изпълнители е въведена в правния мир с приемането на подзаконов нормативен акт, като в случая това е постановление на Министерски съвет (ПМС). По-сериозна промяна на правилата се извършва с приемането на ново постановление, което отменя действащото, като от 2007 г. насам са приемани три постановления. Първият нормативен акт в тази насока е ПМС № 55 от 12.03.2007 г., което след няколко промени е отменено изцяло с ПМС № 69 от 13.03.2013 г. Първото от тях привидно действа за дълъг период от време – 6 години, но трябва да имаме предвид, че в началото на програмния период 2007-2013 г. са усвоени малко средства, респективно са изпълнявани относително по-малък брой проекти и съответно възлагането по реда на постановлението не е толкова интензивно.

Нормативният акт, който е в сила към настоящия момент носи претенциозното наименование Постановление № 118 на МС от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм и в сравнение с предишните  му „събратя”, се опитва да опрости правилата за избор на изпълнител, като ги направи по-достъпни и разбираеми за бенефициентите. Доколко това е успешно, ще се опитаме да разберем в следващите редове.

В постановлението се съдържат правилата и процедурите за избор на изпълнител по проектите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. За разлика от предшестващото го ПМС № 55 от 12.03.2007 г. и в унисон с ПМС № 69 от 13.03.2013 г., в настоящия нормативен акт са регламентирани само два режима на избор на изпълнител, от които само една процедура – избор с публична покана. Втората възможност – избор без провеждане на процедура се прилага, когато стойността на изпълняваната дейност е под 60 000 лв. без ДДС за строителство или под 20 000 лв. без ДДС, когато се отнася за доставки и услуги. При това условие, съгласно чл. 9 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., изборът на изпълнител се извършва свободно от бенефициента, който не е задължен дори да сключва договор и може да докаже извършените разходи с първични платежни документи.

Предвидената в постановлението процедура на публична покана се опитва да възприеме основните принципи на едноименния ред за събиране на оферти, предвиден в действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Разбира се, в нея са включени и елементи от уредената в същия закон открита процедура, като задължението на бенефициента за изискване на допълнителни документи, в случаи на констатиране на непълноти или неточности в някои от офертите.

Действително, задължително е да се отбележи, че в настоящата редакция на правилата за избор на изпълнител, значително се опростява реда на възлагане. Редуцирането само до една процедура също изглеждаше като необходимост, с оглед на това, че останалите предвидени такива имаха много условности за използването им и на практика не се прилагаха.

Въпреки стъпките в правилната посока от опростяването на правилата, не можем да пропуснем, че и в сегашната си редакция, постановлението „пропуска” някои от често срещаните моменти в цикъла на изпълнение на проектите, финансирани с европейски средства. Пропуските водят до сериозни негативи, както за бенефициентите, така и за изпълнението на програмите като цяло, тъй като позволяват допускането на неточности и непълноти или напротив – забавят изпълнението на проектите, в резултат на прекалено „вторачване” в някои части на изготвените документации.

Основните проблеми, които се наблюдават в процеса на избор на изпълнител са два:

Първият от тях засяга дейностите, които не попадат в приложното поле на постановлението. Съгласно чл. 3 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., условията и редът, предвидени в постановлението, се прилагат, когато размерът на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект. Това означава, че ако бенефициентът предоставя 50 % или повече от сумата на проекта той не прилага условията и правилата, предвидени в нормативния акт. Този подход сам по себе си не е погрешен, проблемът се поражда от липсата на нормативна уредба в случая – бенефициентите не са наясно какъв ред прилагат, като видно от горецитираната нормативна разпоредба, те могат свободно да определят с кого и за каква сума да сключат договор за определена дейност, стига сумата да е в рамките на предвидения бюджет. В противоречие на това се появяват няколко указания и инструкции от страна на управляващите органи на програмите, които задължават бенефициентите да съберат някакъв минимален брой оферти (например 3), за да могат да сключат валидни договори. Друга част от указанията са за специализирано разглеждане на офертите, като въвеждат задължение за сформиране на комисии, прилагане на определени критерии за избор на изпълнителя, съставяне на протокол и не на последно място – разглеждане и одобрение от страна на УО на действията на бенефициента, преди сключването на договор.

Описаното представлява типичен пример на колизия на разпоредби между нормативния акт (ПМС № 118 от 20.05.2014 г.) и указания на УО, които нямат характера на такъв, но в случая парадоксално се ползват с по-голяма юридическа сила. На практика бенефициентите са задължени да изпълняват указанията, ако искат средствата да им бъдат възстановени, независимо от по-благоприятните за тях разпоредби на постановлението. Този подход поставя и хипотезата на неприлагане на постановлението, в по-тежък режим на възлагане от тази, при която то се прилага, но се използва т.нар избор без провеждане на процедура, поради по-ниската стойност на предвидените дейности. Касае се отново за несправедливост, извън лошата практика да се въвеждат указания, които да действат вместо разпоредбите на подзаконовия нормативен акт. Отделно от това, указанията на УО за различни за различните програми, независимо че възлагането се извършва все съгласно разпоредбите на ПМС № 118 от 20.05.2014 г., като това предполага още повече неясноти у бенефициентите кога кой режим следва да се използва.

Далеч по-рационален и обоснован изглежда вариантът, при който всички режими на възлагане и всички правила са описани в един нормативен акт. Целесъобразно е това да бъде постановление на Министерски съвет (МС), но същото следва да бъде валидно по отношение на всички програми и да дава на бенефициентите, а и на контролиращите ги институции пълна информация, относно правата и задълженията в отделните хипотези на възлагане.

Вторият основен минус в прилагането на разглежданата нормативна уредба, се корени в прекалено големия стремеж на УО да контролират, направляват, а понякога направо да нареждат на бенефициентите какво да правят във всяка стъпка от реализацията на проектите. Това „старание”, съчетано с липсата на нормативни разпоредби в някои области, не само не решава проблеми, а в много случаи дори и ги задълбочава.

Общата плоскост на проблема е пълната липса на контролни правила и процедури в постановлението. Естествено не можем да очакваме абсолютно всичко да е заложено там, но не съществува пречка да се предвиди задължението на УО да контролират процеса и някои основни принципи, в съответствие с които се осъществява този контрол. Поради липсата на такива разпоредби и на уредба на контрола като цяло, същият се осъществява в съответствие с разписаните по отделните програми наръчници за изпълнение на проекти. Такива наръчници освен, че отново не са унифицирани за всички програми, често за различни и за отделните процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Друга тяхна слабост е изключително ниската им степен на стабилност във времето – съществуват наръчници и процедури, които са променяни над 10 пъти от излизането на първоначалната им версия! Няма как подобно текучество на актове и правила да не повлияе върху познаването им, както от страна на бенефициентите, така и при управляващите органи, от които се очаква да ги прилагат и тълкуват правилно.

Най-очевидният пример е наличието на т.нар „преддоговорна проверка”, която цели да установи дали документите по реда на чл. 22, ал. 2, т. 2 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., подадени от избрания за изпълнител кандидат, отговарят на изискванията. Практиката е показала, че в повечето случаи такава проверка е излишна и необосновано проточва времето на възлагане, освен при избор на чуждестранно лице за изпълнител, тъй като съществуват неясноти при документите, които се изискват и представят от такива лица. Целесъобразно е такава проверка да се осъществява само по желание на бенефициентите, които така или иначе носят пълна отговорност за всичките си действия по възлагане или поне да се направят усилия за максимално съкращаване на сроковете за извършване на проверката.

Друг момент, който често създава още по-големи затруднения в изпълнението на проектите, е предварителното съгласуване на документацията за избор на изпълнител от страна на УО на съответната програма. Както и в някои от горепосочените случаи, и тук проблемът не е във възприетия подход – практиката показва, че успешните проекти ползват такова съгласуване и това се счита от бенефициентите за своего рода превантивна мярка срещу бъдещи откази за одобрение на техните действия. Притеснителният момент се корени в липсата на единна практика и унифициран подход при съгласуването. Твърде често се наблюдават противоречиви решения, като в центъра обикновено стоят минималните изисквания за икономическо и финансово състояние и за технически възможности на кандидатите. Единствената разпоредба в тази насока е нормата на чл. 13, ал. 1 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., според която бенефициентите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Превратното тълкуване на този текст позволява на УО немотивирано да диктуват на бенефициентите какви изисквания не могат да включват в документацията, или съответно да им препоръчват редуциране на изискванията. Правило в тези случаи е липсата на каквато и да било обосновка от страна на УО или включването на бланкетна такава, както и невъзможността на бенефициента да потърси правата си, поради липсата на независим орган, който да разглежда подобни спорове.

Този проблем е от основополагащо значение в целия процес на възлагане и е изключително характерен, както за прилагането на постановлението, така и вече доста години в приложното поле на Закона за обществените поръчки, който има сходни разпоредби, но и много повече практика в прилагането.

Възможностите за преодоляване на проблема са свързани експлицитно с прецизиране на нормативната уредба в тази област – необходимо е да се уточни кои изисквания могат да се счетат за дискриминационни и кои са безусловно необходими за изпълнението на съответната дейност. Ключовата дума в тълкуването на чл. 13, ал. 1 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г. е необосновано. Ако бенефициентът може да предложи разумни мотиви за включването на определено изискване, както и ако са налице достатъчно потенциални изпълнители, които го покриват, няма пречка същото да бъде включено. Основната цел на въведените минимални изисквания е да служат за отсяване на подходящите кандидати от неподходящите – тези, които има риск да не изпълнят поръчката или да не го направят с необходимото качество, в определените срокове или в рамките на договореното възнаграждение. От тази гледна точка, подобни изисквания са необходими, но само в рамките на разумното и обоснованото.

Очевидно е, че пътят за опростяване и прецизиране на нормативната уредба за избор на изпълнител на дейностите, финансирани по проекти от европейските фондове е правилен и вече е поет. Все пак, зад гърба ни е цял програмен период от 7 години, с не толкова впечатляващи резултати, но и с възможност за „научени уроци” от всички ангажирани страни. Също така очевидно е, че за постигане поне частично на набелязаните цели е необходима още по-упорита и целенасочена работа. В този процес най-важно е разбирането, че всички участници – бенефициенти, изпълнители и администрация, на практика се намират от една и съща страна на барикадата. Необходимо е засилване на сътрудничеството между тях, в пълния смисъл на думата, за постигане на крайната цел – качествено изпълнение на проектите.

В ход е обществено обсъждане по процедура „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020

Oбществено обсъждане по процедура „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 предвижда подкрепа за насърчаване на предприемачеството чрез редица финансови инструменти. „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ е процедура целяща подобряване на конкурентоспособността на предприятията, създаване на потенциал за експорт, с цел постигането на подобрено и устойчиво присъствие на българските МСП. Постигането на тези резултати ще се осъществи чрез внедрени технологии за подобряване на производствения процес, постигане на по-висока производителност, намаляване на производствените разходи и оптимизиране на производствената верига, съответно повишаване на добавената стойност и активно включване във всички етапи на веригата за добавяне на стойност.

За подаване на проектни предложения по процедурата са определени три крайни срока, като за всеки краен срок са допустими кандидати с код на основна икономическа дейност по Класификация на икономическите дейности (КИД – 2008) в една от определените три групи сектори (нискотехнологични и средно нискотехнологични  промишлени производства, високотехнологични и средно високотехнологични промишлени производства, интензивни на знание услуги).

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП” е 293 374 500,00 лева. Минималният и максималният размер на безвъзмездна финансова помощ, в зависимост от категорията предприятие са, както следва:

  • Микро предприятие – мин. 100 000 лева – макс. 500 000 лева;
  • Малко предприятие – мин. 200 000 лева – макс. 750 000 лева;
  • Средно предприятие – мин. 300 000 лева – макс. 1 000 000 лева.

Потенциалните кандидати трябва да имат предвид, че БФП не покрива всички разходи заложени в проекта. Максималният интензитет на безвъзмездната финансова помощ се определят в зависимост от категорията на предприятието-кандидат и мястото на изпълнение на проекта (пример: малки и средни предприятия извън ЮЗР – 70% БФП). Имайки предвид това кандидатите следва да обособят разходите по проекта съобразно приложимите интензитети за съответните райони.

Кандидатите по процедура „Подобряване на капацитета на МСП“ трябва да отговарят на следните критерии за допустимост:

1) Да са търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите;

2) Да отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия и Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014;

3) Да имат минимум три приключени финансови години (2012, 2013 и 2014 г.) преди датата на обявяване на процедурата за подбор на проекти;

4) Да са реализирали нетни приходи от продажби общо за последните три приключени финансови години (2012, 2013 и 2014 г.) в зависимост от категорията на предприятието-кандидат (съответните стойности може да намерите в резюмето на процедурата);

5) Да развиват своята основна икономическа дейност в една от определените в Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 групи сектори на икономическа дейност съгласно тяхната технологична интензивност;

6) Да развиват дейността, за която кандидатстват в определените в Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 сектори.

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ финансира цялостното подобряване и модернизиране на стопанствата

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ финансира цялостното подобряване и модернизиране на стопанствата

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. цели повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Република България. За постигането на тази цел са заложени механизми като преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; насърчаване въвеждането нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; опазване на компонентите на околната среда; спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства; насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани.

Подмярката ще финансира проекти подобряващи и модернизиращи цялостната дейност на земеделското стопанство, като за целта проектните дейности трябва да са свързани и/или да включват внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните производствени материални и/или нематериални активи; насърчаване на сътрудничеството с производителите и преработвателите на земеделски продукти; опазване на компонентите на околната среда, включително с намаляване на вредните емисии и отпадъци; повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства; подобряване условията на труд, подобряване на хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните, екологичните и други условия на производство; подобряване качеството на произвежданите земеделски продукти; осигуряване на възможностите за производство на биологични земеделски продукти. По този начин се цели постигане на по-високи производителност на труда, качество и добавена стойност на продукцията, както и разширяване стопанствата на младите земеделски производители с цел осигуряване на устойчиво развитие на земеделието и осигуряване на смяната на поколенията в земеделието.

Финансова помощ се предоставя на територията на цялата страна, за материални и нематериални инвестиции в новосъздадени и съществуващи земеделските стопанства за покриване на съобразените с капацитета им нужди, като помощта се предоставя под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи.

В подмярката са определени и земеделските сектори, които няма да бъдат или ще бъдат по специфичен начин финансирани, а именно: „Плодове и зеленчуци” – Организациите на производителите няма да бъдат подпомагани по подмярката за дейности включени за подпомагане в техните Оперативни програми; „Вино” – Финансовата помощ по подмярката няма да бъде предоставяна за инвестиции допустими за подпомагане по „Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор”; “Пчеларство” – ще се подпомагат инвестиции и кандидати в пчеларство, които не се подпомагат по „Национална програма по пчеларство 2014-2016“;„Тютюн” – производители на тютюн ще се подпомагат за дейности извън производството на тютюн; „Зехтин” – производството, преработката и маркетинга на зехтин няма да бъдат подпомагани по ПРСР; „Хмел” – дейностите, подпомагани по чл.6 от Регламент (EC) № 1952/2005 няма да бъдат подпомагани по ПРСР; „Захар” – в рамките на ПРСР няма да се подпомагат инвестициите за преработката на суровини за производство на захар и/или сладкарски изделия.

Подмярката определя като допустими бенефициенти земеделски производители (физически и/или юридически лица), които са регистрирани земеделски производители в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители и минималния стандартен производствен обем на стопанството на кандидата следва да бъде не по – малко от 8 000 евро. Юридическите лица следва да докажат доход от земеделска дейност и/или доход от услуги директно свързани със земеделска дейност и/или преработка на земеделска продукция и/или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ. Кандидатите следва да представят бизнес план, доказващ подобряване на дейността на земеделските стопанства чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности подробно описани в представения бизнес план. Критериите за допустимост за юридически лица не се прилагат за кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично – маслени и медицински култури” и производство на технически култури. Кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично – маслени и медицински култури” и производство на технически култури със стандартен производствен обем от 2 000 евро до 7 999 евро ще се подпомагат в рамките на Тематичната подпрограма за малки стопанства.

Кандидати под формата на „организации на производители“ трябва да са признати като организация на производители, в съответствие с националното и/или европейското законодателство за организации на производители и/или одобрени за финансова помощ по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители”. Инвестициите им следва да са свързани с основата земеделска дейност на членовете на организацията, която е основна и за организацията. Представеният бизнес план трябва да показва, че инвестициите са от полза на цялата организация на производители.

Финансовата помощ е в размер на 50 % от общия размер на допустимите за подпомагане разходи, като същата може да се увеличава на база общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи в определени случаи. Максималното комбинирано подпомагане за един проект на индивидуален бенефициент е не повече от 70 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Комбинираното подпомагане за проекти за колективни инвестиции е не повече от 90 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

Нова операция по ОП „Развитие на човешките ресурси“ ще активира и интегрира в заетост младежи

Разработва се операция „АКТИВНИ“, по Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, която ще има за цел да активира и интегрира в заетост младежи до 29-годишна възраст включително, които не са нито в образование или обучение, нито в заетост и не са регистрирани като безработни лица в Агенция по заетостта. Операцията ще бъде насочена към идентифициране и мотивиране за активно поведение на пазара на труда неактивни младежи, с последващи дейности за включване в продължителна заетост, обучение или връщане в образование. Включените в операцията дейности ще помогнат за улесняването на прехода от образование към заетост на младежите с неуспешна реализация на пазара на труда. Ще бъдат предоставени също възможности за включване в обучение, първи/нов шанс за работа, както и придобиването на професионални умения и квалификация или насочване към връщане в образователната система на младежите в най-рискова група.

Настоящата операция се разработва в отговор на необходимостта от спешни, целенасочени мерки за предоставяне на повече възможности за включване на младите хора в заетост, особено тези които са извън работната сила. Планира се да бъдат подкрепени дейности за всички млади хора между 15 и 29 г., които не участват в заетост, образование или обучение, в изпълнение на европейската Гаранция за младежта.

Създаването на схема за гаранция за младежта представлява дългосрочна инвестиция в бъдещето на младите хора. България е поела сериозен ангажимент в дългосрочен план да се осигури подкрепа за преодоляване на проблемите на младежите от групата NEETs – младежи, които не учат, не се обучават и не работят. Операция „АКТИВНИ“ се разработва поради необходимостта да бъдат идентифицирани и подкрепени чрез включване в обучения или в заетост тези млади хора в България. По данни на Евростат за 2013 г., в България младежите NEETs са 26% от всички младежи (при 16% за ЕС), като преобладаващата част (17%) са неактивни и техният дял през последните 5 години нараства, докато нивото за ЕС е 8 % – двойно по-ниско и се задържа стабилно през годините.

Операцията се разработва, така че пряко да допринесе за реализацията на приетия от правителството Национален план за изпълнението на европейската гаранция за младежта 2014 – 2020 г. Активирането на неактивните млади хора е сред основните акценти на плана. За NEETs младежите са предвидени няколко възможни „пътеки” за тяхното активиране и интегриране на пазара на труда, съобразно индивидуалния им профил и лична преценка: (1) насочване към местни училища и/или към РИО за връщане в образователната система; (2) насочване към местната дирекция „Бюро по труда” за регистрация и ползване на предоставяните там услуги за заетост, стажуване, чиракуване и обучение; (3) насочване към организирани трудови борси, местни обединения за сътрудничество, образователни панаири и други неформални форми за подкрепа търсенето на работа или включване в обучение; (4) насочване към частни трудови посредници и предприятия за временна заетост като възможност за реализация на трудовия пазар без посредничеството на обществената служба за заетост.

„АКТВНИ“ предвижда да действа в синергия с реализирани вече мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., Националния план за действие по заетостта за съответната година и Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта: 2014– 2020, като ги допълва и подкрепя. Надграждането на реализираните дейности и постигнатите резултати по проекти, програми и мерки, финансирани със средства от националния бюджет, Европейския съюз и други източници е доказан инструмент за постигането на устойчивост и успех. В рамките на операцията няма да бъдат подкрепяни дейности, финансирани по друг проект, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от националния бюджет, бюджета на ЕС или друга донорска програма, проверката, на което ще се извършва на ниво индивидуален проект – на ниво на допустими дейности, както и на ниво представител на целева група.

Допустими бенефициенти по операция „АКТИВНИ“ са пряко свързаните с целите и реализацията неправителствени организации, организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда; центрове за информация и професионално ориентиране; центрове за професионално обучение; социални партньори; общини и райони на общини, работодатели. С оглед създаването на необходими условия и постигането на високи резултати се насърчават партньорства между различните видове организации на местно/регионално ниво, когато е необходимо за осъществяване на дейности по идентифициране и активиране на младежи.

Операция „АКТИВНИ“ е с планирана продължителност 3 години (2015-2017) и с общ бюджет 26 000 000 лева, финансиран по линия на Инициативата за младежка заетост и Европейския социален фонд. Минималният размер на БФП за бенефициент по операцията е 100 000 лева, а максималният – 391 166 лв.

Очаквайте скоро повече информация, както и подробни условия за кандидатстване.

1 7 8 9