Category Archives: НОВИНИ

„Ново работно място 2015“ ще създава предпоставки за устойчива заетост

Операция „Ново работно място 2015“ се разработва по Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Операцията цели да осигури предпоставки за създаване на устойчиви работни места за безработни и неактивни лица. Тази цел ще бъде постигната посредством комбинация от мерки за осигуряване на подходящи обучения, включително на работното място, както и предоставяне на разнообразни стимули за работодателите за разкриване на нови работни места. Операцията ще постави акцент върху интеграцията на едни от най-уязвимите групи на пазара на труда. Според данни на Агенция по заетостта безработните лица с начално или по-ниско образование надхвърлят 100 000 лица. В тази група процентът на младежите до 29г. се запазва почти непроменен – 17.8%, а този на лицата над 50 – 34.8%. Делът на продължително безработните лица с начално и по-ниско образование възлиза на 56.3%. Осигуряването на стимули за реалния сектор за създаване на нови работни места за безработни и неактивни лица е важна предпоставка за трайната им интеграция на пазара на труда. Възможността за закупуване на оборудване и ремонт на работните помещения е допълнителен стимул за разкриване на нови работни места. Съчетаването на дейности по наемане на новопостъпили работници и служители, и обучение на новонаетия и съществуващия персонал ще даде възможност за интегриран подход, съобразен с потребностите на предприятието.

Безработни и неактивни лица са основната целева група на операцията. Приоритетно ще бъдат финансирани проекти насочени към:

  • Безработни лица с ниска степен на образование (под ISCED 3);
  • Продължително безработни и неактивни лица;
  • Безработни или неактивни лица с увреждания;
  • Безработни лица на възраст над 54 г.;
  • Безработни младежи до 29 г.

Не се планира да бъде допускано наемане на лица при работодател, при който са били заети на трудово правоотношение през някой от предходните 12 месеца от датата на сключване на договор.

Схемата ще допълва мерки в подкрепа на младежката заетост, реализирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., Националния план за действие по заетостта за съответната година и Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта: 2014– 2020 г.

В рамките на операцията не се планира бъдат подкрепяни дейности, финансирани по друг проект, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от националния бюджет, бюджета на Европейския съюз или друга донорска програма, проверката на което ще се извършва на ниво индивидуален проект – на ниво на допустими дейности, както и на ниво представител на целева група. Разработващата се операция ще надгради реализираните дейности и постигнатите резултати по други проекти, програми и мерки, финансирани със средства от националния бюджет, Европейския съюз и други източници.

Допустими бенефициенти по операцията ще всички работодатели, които при назначаване не увеличават нетния брой на персонала в съответното предприятие в сравнение със средния брой на персонала през последните дванадесет месеца, длъжността трябва да е била овакантена поради пенсиониране по възраст, правомерно уволнение поради извършено нарушение, а не в резултат от съкращаване на персонал.

Операция „Ново работно място 2015“ е с планирана продължителност 3 години (2015-2017) и с общ бюджет 40 000 000 лева. Минималният размер на БФП за бенефициент по операцията е 50 000 лева, а максималният – 391 166 лв. Изисквания за съфинансиране за микро, малки и средни предприятия няма, докато за големи предприятия, минималното съфинансиране е в размер на 20% от размера на безвъзмездната финансова помощ.

Очаквайте скоро повече информация, както и подробни условия за кандидатстване.

Николина Митева: Успешната реализация на проект по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 ни позволява да работим значително по-качествено и ефективно

Г-жа Николина Митева е едноличен собственик и управител на микро предприятие, което предлага комплексни и съвременни решения за покриви на частни къщи, хотели и малки търговски обекти. Тя е бенефициент по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 и успешно е реализирала своя проект „Намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд на „Велами Груп” ЕООД“.

Здравейте, госпожо Митева. Бихте ли ни разказали повече какво Ви мотивира да кандидатствате по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013?

Кандидатстването по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 беше естествена последваща стъпка за мен, тъй като формалното създаване на „Велами Груп“ ЕООД се случи след преминаване на специализирано обучение, в рамките на процедура BG051PO001-1.2.03 „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност” – Компонент II” на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013”. Предприятието работеше неформално, в периода преди създаването си. Имахме база – помещение за обработката на материалите, различни дребни машини и техника. Всички детайли на покривните и отводнителните системи се произвеждаха или сглобяваха в помещение, което не бе реновирано, със стара дървена дограма; липсваха каквито и да било фасадна топлоизолация или мерки за топлинна защита. Като цяло реализирахме производствения си процес в помещение, където не съществуваха никакви мерки за постигане на енергийна ефективност при осъществяване на ежедневните операции. Предприятието започна постепенно да се развива и да приема все повече заявки и поръчки, което ме мотивира да потърся решение за подобряване на базата и производствения капацитет, а и значително намаляване на разходите, така се запознах с процедурата по Приоритетна ос 2: „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда” на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013.

Как изготвихте проектното предложение? Сами ли се справихте с подготовката или се обърнахте за помощ към консултант?

За изготвянето на проектното предложение започнах да се подготвям сама, правих онлайн проучване, допитвах се до познати и осъзнах, че за изготвянето на адекватен и реализуем проект ще ми трябва професионална помощ. Затова се обърнах за консултация и насоки към г-жа Мария Стефанова, експерт по европейски проекти и програми, която е част от екипа на сдружение „Експертен Пул – България“. Г-жа Стефанова и екипът на Сдружението бяха изключително подготвени в сферата и отговориха на всички мои въпроси, след което се заехме с изготвянето на проекта.

Разкажете ни повече за самия проект, какви бяха неговите цели и дейности, както и за постигнатите резултати?

Както вече казах основната цел на проекта бе подобряване на базата и производствения капацитет на предприятието, чрез намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд, което да спомогне за предоставянето на нашите услуги на регионално и национално ниво, както и да се наложим трайно на пазара, чрез конкурентните производствени условия, които създадохме благодарение на успешното изпълнение на проекта.

Основните дейности, които осъществихме бяха доставка и полагане на фасадна топлоизолация, изолация за под и покрив, както и доставка и монтаж на PVC дограма и входна врата. Искам да подчертая, че всички дейности бяха изпълнени според условията и правилата на Оперативната програма, което констатираха и проверяващи експерти от Ръководния орган на Програмата. Успешната реализация на дейностите ни позволи да постигнем, планираните при подготовката на проекта, резултати, а именно: спестяване на разходи за отопление; подобрена климатизация; липса на необходимост от активна отоплителна система; до 85% намалена нужда от отопление; ветрозащитеност; запазване на топлината; липса на термомостове и накрая, но не на последно място, изключително съотношение разход – полза.

От всичко, което казвате изглежда, че изпълнението на проекта Ви носи удовлетвореност и продуктивност. Бихте ли кандидатствали по Европейска програма отново и бихте ли насърчили колебаещите се потенциални кандидати?

Безспорно изпълнението на проект „Намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд на „Велами Груп” ЕООД“ и постигнатите резултати ни позволяват да работим значително по-качествено и продуктивно, което (казва през усмивка) естествено ми носи голяма доза удовлетвореност. Съветвам и насърчавам всички желаещи и колебаещи се да се възползват от предоставяните, от Европейските програми, възможности. Но искам да кажа, че подготовката, управлението и изпълнението на един проект не е никак лесна и много отговорна работа.

Благодаря Ви за това интервю!

За мен беше удоволствие!

Проект „Предприемачество и иновации за младежта“ насърчава предприемаческото мислене и инициативи

Проект за предприемачество и иновации насърчава младите/младежите

Проведе се първа работна среща по Проект 2014-1-BG01-KA205-001633 „Предприемачество и иновации за младежта“, финансиран по Програма „Еразъм+“, Ключова дейност 2 „Стратегически партньорства в областта на младежта“. Срещата се проведе в София и продължи 5 дни, като участие взеха организациите отговарящи за изпълнението на проекта – СНЦ „Организация за научно практическо развитие на студентите“ и партньорите ни от Италия – Асоциация „A Rocca”. В рамките на работната среща бе обсъден, синхронизиран и приет план за изпълнението на дейностите и бе изготвено и подписано партньорско споразумение, в което ясно са описани задачите и отговорностите на всяка от страните участващи в проекта.

Представители на двете организации организираха и участваха в откриваща пресконференция по проекта, на която представиха резултатите от проведената работна среща, целите и дейностите на проекта.

Проект „Предприемачество и иновации за младежта“ цели, основно, да насърчава предприемаческия дух за по-висока заетост и иницииране на бизнес начинания. Като специфични цели, в проекта са заложени:

  • Подобряване на основните умения и компетентности в областта на предприемачеството;
  • Споделяне на опит и добри практики и установяване на нови бизнес контакти;
  • Стимулиране на инициативността и креативността на младите хора за стартиране на самостоятелна стопанска дейност.

Предприемаческото мислене е ключов елемент от икономическия растеж и задължително условие за устойчиво местно и регионално развитие и социално сближаване. За да се подкрепи развитието на предприемачески компетентности за стартиране на ново предприятие или прехвърляне на стопански дейности, проектът се фокусира върху следните дейности:

  • Анализ: „Изследване на предприемачеството и факторите за развитие на младежки МСП“;

Анализът ще разгледа предпоставките за стартиране и обновяване на бизнес в България и Италия. Ще представи основните фактори при започване на предприемаческа дейност в двете държави: регулаторна рамка, пазарни условия, култура и специфични характеристики, достъп до финансиране (европейски и национални фондове).

  • Организиране на 2 изложения на млади предприемачи в България и в Италия в сектора на селското стопанство;

Подобни събития са изключително подходящи за споделяне и обмяна на опит, иновативни идеи и виждания, както и за установяване на ползотворни делови контакти. Те са инструмент за насърчаване на икономическите и търговските връзки между участниците.

  • Издаване на наръчник за млади предприемачи.

Негова основа ще са проведеният анализ и добрите практики на български и италиански предприемачи, споделени на изложенията. Наръчникът цели да стимулира все повече млади хора да разпознаят предприемачеството като възможен път за кариерно развитие. Наръчникът ще бъде преведен и издаден на 3 езика – български, италиански и английски.

ERASMUS_LOGOa rocca

Младежки обмен събра младежи от 5 европейски страни да дискутират и търсят решения за проблемите, предизвикателствата и възможностите стоящи пред семейното фермерство

От 24 до 28 март в Кюстендил се проведоха същинските дейности по проект 2014-2-BG01-KA105-001479 „Младежи-доброволци в семейното фермерство – обединени за свят без бедност и глад“. Проектът събра 30 младежи от 5 европейски страни (България, Грузия, Италия, Ръмуния и Турция) на обмен-семинар относно семейното фермерство.

В контекста на това, че 2014 бе обявена за „Международната година на семейното фермерство“ от страна на Организацията на обединените нации (OOН), проект „Младежи-доброволци в семейното фермерство – обединени за свят без бедност и глад“ постави основи на препозиционирането на семейното фермерство в съзнанието на младите, чрез откриване на „дупки“ и възможности за промотирането на по-равно и балансирано развитие сред младежите извън големите градове, ангажирани пряко или непряко в сферата на земеделското производство. Кръговете – местно производство и консумация базирани на семейно фермерство играят ключова роля в борбата с глада, особено когато са обвързани със социални политики насочени към уязвими хора. Семейното фермерство е неразделна част от териториалните мрежи и местните култури, които харчат доходите си предимно на местни и регионални пазари, генерирайки много селскостопански и неселскостопански места. Реализацията на проекта бе безпрецедентна възможност, както за занимаващи се с фермерство, така и за младежи доброволци, неправителствени организации и др., да влязат в публичен диалог относно виталната роля на семейното селско стопанство в нашия всекидневен живот.

По време на реализацията на работната програма, участниците от различни страни, успяха да идентифицират редица предизвикателства, да намерят широко приложими адекватни решения и да предложат мерки и политики, които да подпомогнат развитието на семейното фермерство, както всеки за страната си, така и на европейско ниво. Ключова роля за успешната реализация на семинарните занятия бяха посещенията на няколко местни ферми и срещите със земеделците и собствениците им, с които участниците обмениха ценни и приложими ноу-хау, опит, емпирични данни и незабравими преживявания.Проект за предприемачество и иновации насърчава младите/младежите

Младежи от 5 европейски страни обменят добри практики за активен и здравословен начин на живот

Проект 2014-1-BG01-KA105-000879 „Здравето е богатство – здраве в инициативите на ЕС“, финансиран по Програма „Еразъм+“, Ключова дейност 1 – Образователна мобилност на младежи и младежки работници, проведе изпълнението на същинските дейности от 27.10.2014 г. до 01.11.2014 г.

Тъй като през последните години се отчита повишаване на здравословните проблеми сред младите хора. Обезпокоителни тенденции в техния начин на живот са намаляване на физическата активност; липса на здравословно и балансирано хранене; увеличаване на вредните навици като тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици. Всяка година повече от 55 000 души на възраст между 15 и 29 години в Европа умират поради свързани с алкохола причини. 29 % от европейците на възраст между 15 и 24 години са пушачи, а тютюнопушенето продължава да заема първо място в ЕС сред причините за смъртност и болести, които могат да бъдат предотвратени. Все повече млади хора в Европа страдат от сърдечно-съдовите проблеми, като основни фактори за появата на тези проблеми се считат неправилното хранене, стресът и пушенето.

30 младежи от 5 европейски страни (България, Литва, Полша, Малта, Франция) се събраха в Боровец и в рамките на седмица обсъждаха проблемите със здравето и здравословния начин на живот днес. По време на сесиите на заложените уъркшопове участниците повишиха нивото на ключовите си компетенции и умения на младите хора за подобряване на личностното им развитие и водене на по-здравословен и активен начин на живот. Преглеждаха и обсъждаха способите, които ЕС предприема в областта на здравето. Идентифицираха, анализираха и обмениха добри практики в сферата и създадоха широко приложимо ноу-хау за всички заинтересовани страни. Боровец предоставя редица възможности за водене на активен и здравословен начин на живот, което пряко кореспондира с идеята и целите на проекта.

Потенциалните дългосрочни ползи са свързани с изграждането на здравословни навици, които да подпомогнат здравословния начин на живот и в бъдеще – активното стареене. Чрез разпространение на резултатите от анкетата и онлайн ръководството с добри практики за здравословен начин на живот въздействието на проекта ще достигне до повече хора, които ще получат знания и умения как да преодолеят проблемите и да идентифицират своите потребности за по-високо качество на живот.

Общата стойност на проекта е: 9960,00 евро.ERASMUS_LOGO

„Велами Груп“ ЕООД намялява енергоемкостта на съществуващ сграден фонд по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013

Успешно завърши проект „Намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд на „Велами Груп” ЕООД“ финансиран по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013, Приоритетна ос 2: „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда” се осъществява от бенефициента „Велами Груп“ според планираните дейности.

Проектът постигна поставените му цели да намали на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд във „Велами Груп” ЕООД, чрез извършените строително-монтажни работи (СМР), които бяха както следва:

  • Повишаване на енергийната ефективност и намаляване на загубата на енергия, чрез доставка и монтаж на PVC дограма (прозорци) и PVC входна врата;
  • Осигуряване на отличната топлоизолация и климатизация, чрез доставка и полагане на фасадна топлоизолация, изолация на покрив и под в производственото помещение на „Велами Груп” ЕООД.

Успешното изпълнение на проектните дейности доведе до следните количествено измерими резултати:

  • Значителна икономия на разходи за отопление, благодарение на фасадните топлоизолационни плочи – външната и вътрешна интегрирана топлоизолационна система предотвратява температурните колебания и напрежения в стените.
  • Подобрена ефективност и производителност на технологиите, използвани в производствения процес на „Велами Груп” ЕООД – реализирана годишна икономия на енергия и намалено потребление на енергия за отопление и климатизация.
  • Реализирани мерки по визуализация и публичност – а) Поставено информационно табло по проекта; б) Поставена постоянна разяснителна табела по проекта.

Общата продължителност на проекта бе 4 месеца на обща стойност 11784,04 лева.

Успешната реализация и отчитане на проекта нямаше да бъдат възможни без постоянната и всеотдайна работа на г-жа Мария Стефанова, експерт „Европейски проекти“, която се грижеше за административната и управленска част.

Успешно реализиран проект по ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013

Основни проблеми и недостатъци в актуалните правила за избор на изпълнители по проекти, финансирани от европейските фондове

Основни проблеми и недостатъци в актуалните правила за избор на изпълнители по проекти, финансирани от европейските фондове

При изпълнение на проект, реализиран с финансовата подкрепа на фондовете на Европейския съюз (ЕС), основен въпрос винаги е „как ще се разходват средствата по него и по какви правила ще се избират изпълнителите на отделните дейности на проекта?”

Спецификата на такива проекти предполага наличието на няколко вида дейност, някои от които са характерни и само за конкретния проект, като изготвяне на анализи и проучвания, доставка на определена машина или изпълнение на точно определени строителни дейности, докато други се срещат във всеки или почти всеки проект – отпечатване на брошури и рекламни материали, доставка и монтаж на информационни табели или извършване на одит.

Независимо от вида и обема на дейностите, които се изпълняват в рамките на проекта, общото е, че тези дейности рядко могат да бъдат изпълнени самостоятелно от организацията бенефициент. За повечето от тях е необходима поне минимална подкрепа, а най-често се наблюдава възлагането на цялостното изпълнение на дейността на лице, външно за въпросната организация. От него се изисква да изпълни възложената дейност качествено и съобразно предварително определени изисквания, като неговото заплащане се калкулира в бюджета на проекта. Така дейността е изпълнена, постигнати са важни за бенефициента и проекта резултати, а заплащането мотивира частния бизнес за участие в подобни инициативи.

Изборът на изпълнител на отделните дейности представлява ключов момент в цялостния процес на реализация на проекта и същевременно основен препъникамък за бенефициентите. Причината е в съществуването на специфични строго определени правила за извършването на такъв избор, които са императивни по своя характер, т.е. абсолютно задължителни са за спазване. Проблемът естествено не е в самите правила, а в сериозните неясноти, които същите създават понякога, както и в неправилното им тълкуване от страна на управляващите органи (УО), от които зависи отпускането на средствата по европейските програми. Не на последно място, причина за проблемите е и недостатъчното познаване на правилата от страна на бенефициентите.

От юридическа гледна точка нормативната уредба за избора на изпълнители е въведена в правния мир с приемането на подзаконов нормативен акт, като в случая това е постановление на Министерски съвет (ПМС). По-сериозна промяна на правилата се извършва с приемането на ново постановление, което отменя действащото, като от 2007 г. насам са приемани три постановления. Първият нормативен акт в тази насока е ПМС № 55 от 12.03.2007 г., което след няколко промени е отменено изцяло с ПМС № 69 от 13.03.2013 г. Първото от тях привидно действа за дълъг период от време – 6 години, но трябва да имаме предвид, че в началото на програмния период 2007-2013 г. са усвоени малко средства, респективно са изпълнявани относително по-малък брой проекти и съответно възлагането по реда на постановлението не е толкова интензивно.

Нормативният акт, който е в сила към настоящия момент носи претенциозното наименование Постановление № 118 на МС от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм и в сравнение с предишните  му „събратя”, се опитва да опрости правилата за избор на изпълнител, като ги направи по-достъпни и разбираеми за бенефициентите. Доколко това е успешно, ще се опитаме да разберем в следващите редове.

В постановлението се съдържат правилата и процедурите за избор на изпълнител по проектите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. За разлика от предшестващото го ПМС № 55 от 12.03.2007 г. и в унисон с ПМС № 69 от 13.03.2013 г., в настоящия нормативен акт са регламентирани само два режима на избор на изпълнител, от които само една процедура – избор с публична покана. Втората възможност – избор без провеждане на процедура се прилага, когато стойността на изпълняваната дейност е под 60 000 лв. без ДДС за строителство или под 20 000 лв. без ДДС, когато се отнася за доставки и услуги. При това условие, съгласно чл. 9 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., изборът на изпълнител се извършва свободно от бенефициента, който не е задължен дори да сключва договор и може да докаже извършените разходи с първични платежни документи.

Предвидената в постановлението процедура на публична покана се опитва да възприеме основните принципи на едноименния ред за събиране на оферти, предвиден в действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Разбира се, в нея са включени и елементи от уредената в същия закон открита процедура, като задължението на бенефициента за изискване на допълнителни документи, в случаи на констатиране на непълноти или неточности в някои от офертите.

Действително, задължително е да се отбележи, че в настоящата редакция на правилата за избор на изпълнител, значително се опростява реда на възлагане. Редуцирането само до една процедура също изглеждаше като необходимост, с оглед на това, че останалите предвидени такива имаха много условности за използването им и на практика не се прилагаха.

Въпреки стъпките в правилната посока от опростяването на правилата, не можем да пропуснем, че и в сегашната си редакция, постановлението „пропуска” някои от често срещаните моменти в цикъла на изпълнение на проектите, финансирани с европейски средства. Пропуските водят до сериозни негативи, както за бенефициентите, така и за изпълнението на програмите като цяло, тъй като позволяват допускането на неточности и непълноти или напротив – забавят изпълнението на проектите, в резултат на прекалено „вторачване” в някои части на изготвените документации.

Основните проблеми, които се наблюдават в процеса на избор на изпълнител са два:

Първият от тях засяга дейностите, които не попадат в приложното поле на постановлението. Съгласно чл. 3 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., условията и редът, предвидени в постановлението, се прилагат, когато размерът на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е по-голям от 50 на сто от общата сума на одобрения проект. Това означава, че ако бенефициентът предоставя 50 % или повече от сумата на проекта той не прилага условията и правилата, предвидени в нормативния акт. Този подход сам по себе си не е погрешен, проблемът се поражда от липсата на нормативна уредба в случая – бенефициентите не са наясно какъв ред прилагат, като видно от горецитираната нормативна разпоредба, те могат свободно да определят с кого и за каква сума да сключат договор за определена дейност, стига сумата да е в рамките на предвидения бюджет. В противоречие на това се появяват няколко указания и инструкции от страна на управляващите органи на програмите, които задължават бенефициентите да съберат някакъв минимален брой оферти (например 3), за да могат да сключат валидни договори. Друга част от указанията са за специализирано разглеждане на офертите, като въвеждат задължение за сформиране на комисии, прилагане на определени критерии за избор на изпълнителя, съставяне на протокол и не на последно място – разглеждане и одобрение от страна на УО на действията на бенефициента, преди сключването на договор.

Описаното представлява типичен пример на колизия на разпоредби между нормативния акт (ПМС № 118 от 20.05.2014 г.) и указания на УО, които нямат характера на такъв, но в случая парадоксално се ползват с по-голяма юридическа сила. На практика бенефициентите са задължени да изпълняват указанията, ако искат средствата да им бъдат възстановени, независимо от по-благоприятните за тях разпоредби на постановлението. Този подход поставя и хипотезата на неприлагане на постановлението, в по-тежък режим на възлагане от тази, при която то се прилага, но се използва т.нар избор без провеждане на процедура, поради по-ниската стойност на предвидените дейности. Касае се отново за несправедливост, извън лошата практика да се въвеждат указания, които да действат вместо разпоредбите на подзаконовия нормативен акт. Отделно от това, указанията на УО за различни за различните програми, независимо че възлагането се извършва все съгласно разпоредбите на ПМС № 118 от 20.05.2014 г., като това предполага още повече неясноти у бенефициентите кога кой режим следва да се използва.

Далеч по-рационален и обоснован изглежда вариантът, при който всички режими на възлагане и всички правила са описани в един нормативен акт. Целесъобразно е това да бъде постановление на Министерски съвет (МС), но същото следва да бъде валидно по отношение на всички програми и да дава на бенефициентите, а и на контролиращите ги институции пълна информация, относно правата и задълженията в отделните хипотези на възлагане.

Вторият основен минус в прилагането на разглежданата нормативна уредба, се корени в прекалено големия стремеж на УО да контролират, направляват, а понякога направо да нареждат на бенефициентите какво да правят във всяка стъпка от реализацията на проектите. Това „старание”, съчетано с липсата на нормативни разпоредби в някои области, не само не решава проблеми, а в много случаи дори и ги задълбочава.

Общата плоскост на проблема е пълната липса на контролни правила и процедури в постановлението. Естествено не можем да очакваме абсолютно всичко да е заложено там, но не съществува пречка да се предвиди задължението на УО да контролират процеса и някои основни принципи, в съответствие с които се осъществява този контрол. Поради липсата на такива разпоредби и на уредба на контрола като цяло, същият се осъществява в съответствие с разписаните по отделните програми наръчници за изпълнение на проекти. Такива наръчници освен, че отново не са унифицирани за всички програми, често за различни и за отделните процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Друга тяхна слабост е изключително ниската им степен на стабилност във времето – съществуват наръчници и процедури, които са променяни над 10 пъти от излизането на първоначалната им версия! Няма как подобно текучество на актове и правила да не повлияе върху познаването им, както от страна на бенефициентите, така и при управляващите органи, от които се очаква да ги прилагат и тълкуват правилно.

Най-очевидният пример е наличието на т.нар „преддоговорна проверка”, която цели да установи дали документите по реда на чл. 22, ал. 2, т. 2 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., подадени от избрания за изпълнител кандидат, отговарят на изискванията. Практиката е показала, че в повечето случаи такава проверка е излишна и необосновано проточва времето на възлагане, освен при избор на чуждестранно лице за изпълнител, тъй като съществуват неясноти при документите, които се изискват и представят от такива лица. Целесъобразно е такава проверка да се осъществява само по желание на бенефициентите, които така или иначе носят пълна отговорност за всичките си действия по възлагане или поне да се направят усилия за максимално съкращаване на сроковете за извършване на проверката.

Друг момент, който често създава още по-големи затруднения в изпълнението на проектите, е предварителното съгласуване на документацията за избор на изпълнител от страна на УО на съответната програма. Както и в някои от горепосочените случаи, и тук проблемът не е във възприетия подход – практиката показва, че успешните проекти ползват такова съгласуване и това се счита от бенефициентите за своего рода превантивна мярка срещу бъдещи откази за одобрение на техните действия. Притеснителният момент се корени в липсата на единна практика и унифициран подход при съгласуването. Твърде често се наблюдават противоречиви решения, като в центъра обикновено стоят минималните изисквания за икономическо и финансово състояние и за технически възможности на кандидатите. Единствената разпоредба в тази насока е нормата на чл. 13, ал. 1 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г., според която бенефициентите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Превратното тълкуване на този текст позволява на УО немотивирано да диктуват на бенефициентите какви изисквания не могат да включват в документацията, или съответно да им препоръчват редуциране на изискванията. Правило в тези случаи е липсата на каквато и да било обосновка от страна на УО или включването на бланкетна такава, както и невъзможността на бенефициента да потърси правата си, поради липсата на независим орган, който да разглежда подобни спорове.

Този проблем е от основополагащо значение в целия процес на възлагане и е изключително характерен, както за прилагането на постановлението, така и вече доста години в приложното поле на Закона за обществените поръчки, който има сходни разпоредби, но и много повече практика в прилагането.

Възможностите за преодоляване на проблема са свързани експлицитно с прецизиране на нормативната уредба в тази област – необходимо е да се уточни кои изисквания могат да се счетат за дискриминационни и кои са безусловно необходими за изпълнението на съответната дейност. Ключовата дума в тълкуването на чл. 13, ал. 1 от ПМС № 118 от 20.05.2014 г. е необосновано. Ако бенефициентът може да предложи разумни мотиви за включването на определено изискване, както и ако са налице достатъчно потенциални изпълнители, които го покриват, няма пречка същото да бъде включено. Основната цел на въведените минимални изисквания е да служат за отсяване на подходящите кандидати от неподходящите – тези, които има риск да не изпълнят поръчката или да не го направят с необходимото качество, в определените срокове или в рамките на договореното възнаграждение. От тази гледна точка, подобни изисквания са необходими, но само в рамките на разумното и обоснованото.

Очевидно е, че пътят за опростяване и прецизиране на нормативната уредба за избор на изпълнител на дейностите, финансирани по проекти от европейските фондове е правилен и вече е поет. Все пак, зад гърба ни е цял програмен период от 7 години, с не толкова впечатляващи резултати, но и с възможност за „научени уроци” от всички ангажирани страни. Също така очевидно е, че за постигане поне частично на набелязаните цели е необходима още по-упорита и целенасочена работа. В този процес най-важно е разбирането, че всички участници – бенефициенти, изпълнители и администрация, на практика се намират от една и съща страна на барикадата. Необходимо е засилване на сътрудничеството между тях, в пълния смисъл на думата, за постигане на крайната цел – качествено изпълнение на проектите.

В ход е обществено обсъждане по процедура „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020

Oбществено обсъждане по процедура „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 предвижда подкрепа за насърчаване на предприемачеството чрез редица финансови инструменти. „Подобряване на производствения капацитет на МСП“ е процедура целяща подобряване на конкурентоспособността на предприятията, създаване на потенциал за експорт, с цел постигането на подобрено и устойчиво присъствие на българските МСП. Постигането на тези резултати ще се осъществи чрез внедрени технологии за подобряване на производствения процес, постигане на по-висока производителност, намаляване на производствените разходи и оптимизиране на производствената верига, съответно повишаване на добавената стойност и активно включване във всички етапи на веригата за добавяне на стойност.

За подаване на проектни предложения по процедурата са определени три крайни срока, като за всеки краен срок са допустими кандидати с код на основна икономическа дейност по Класификация на икономическите дейности (КИД – 2008) в една от определените три групи сектори (нискотехнологични и средно нискотехнологични  промишлени производства, високотехнологични и средно високотехнологични промишлени производства, интензивни на знание услуги).

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП” е 293 374 500,00 лева. Минималният и максималният размер на безвъзмездна финансова помощ, в зависимост от категорията предприятие са, както следва:

  • Микро предприятие – мин. 100 000 лева – макс. 500 000 лева;
  • Малко предприятие – мин. 200 000 лева – макс. 750 000 лева;
  • Средно предприятие – мин. 300 000 лева – макс. 1 000 000 лева.

Потенциалните кандидати трябва да имат предвид, че БФП не покрива всички разходи заложени в проекта. Максималният интензитет на безвъзмездната финансова помощ се определят в зависимост от категорията на предприятието-кандидат и мястото на изпълнение на проекта (пример: малки и средни предприятия извън ЮЗР – 70% БФП). Имайки предвид това кандидатите следва да обособят разходите по проекта съобразно приложимите интензитети за съответните райони.

Кандидатите по процедура „Подобряване на капацитета на МСП“ трябва да отговарят на следните критерии за допустимост:

1) Да са търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите;

2) Да отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно Закона за малките и средни предприятия и Приложение I на Регламент (ЕС) № 651/2014;

3) Да имат минимум три приключени финансови години (2012, 2013 и 2014 г.) преди датата на обявяване на процедурата за подбор на проекти;

4) Да са реализирали нетни приходи от продажби общо за последните три приключени финансови години (2012, 2013 и 2014 г.) в зависимост от категорията на предприятието-кандидат (съответните стойности може да намерите в резюмето на процедурата);

5) Да развиват своята основна икономическа дейност в една от определените в Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 групи сектори на икономическа дейност съгласно тяхната технологична интензивност;

6) Да развиват дейността, за която кандидатстват в определените в Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 сектори.

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ финансира цялостното подобряване и модернизиране на стопанствата

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ финансира цялостното подобряване и модернизиране на стопанствата

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. цели повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Република България. За постигането на тази цел са заложени механизми като преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; насърчаване въвеждането нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; опазване на компонентите на околната среда; спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства; насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани.

Подмярката ще финансира проекти подобряващи и модернизиращи цялостната дейност на земеделското стопанство, като за целта проектните дейности трябва да са свързани и/или да включват внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните производствени материални и/или нематериални активи; насърчаване на сътрудничеството с производителите и преработвателите на земеделски продукти; опазване на компонентите на околната среда, включително с намаляване на вредните емисии и отпадъци; повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства; подобряване условията на труд, подобряване на хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните, екологичните и други условия на производство; подобряване качеството на произвежданите земеделски продукти; осигуряване на възможностите за производство на биологични земеделски продукти. По този начин се цели постигане на по-високи производителност на труда, качество и добавена стойност на продукцията, както и разширяване стопанствата на младите земеделски производители с цел осигуряване на устойчиво развитие на земеделието и осигуряване на смяната на поколенията в земеделието.

Финансова помощ се предоставя на територията на цялата страна, за материални и нематериални инвестиции в новосъздадени и съществуващи земеделските стопанства за покриване на съобразените с капацитета им нужди, като помощта се предоставя под формата на възстановяване на действително направени и платени допустими разходи.

В подмярката са определени и земеделските сектори, които няма да бъдат или ще бъдат по специфичен начин финансирани, а именно: „Плодове и зеленчуци” – Организациите на производителите няма да бъдат подпомагани по подмярката за дейности включени за подпомагане в техните Оперативни програми; „Вино” – Финансовата помощ по подмярката няма да бъде предоставяна за инвестиции допустими за подпомагане по „Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор”; “Пчеларство” – ще се подпомагат инвестиции и кандидати в пчеларство, които не се подпомагат по „Национална програма по пчеларство 2014-2016“;„Тютюн” – производители на тютюн ще се подпомагат за дейности извън производството на тютюн; „Зехтин” – производството, преработката и маркетинга на зехтин няма да бъдат подпомагани по ПРСР; „Хмел” – дейностите, подпомагани по чл.6 от Регламент (EC) № 1952/2005 няма да бъдат подпомагани по ПРСР; „Захар” – в рамките на ПРСР няма да се подпомагат инвестициите за преработката на суровини за производство на захар и/или сладкарски изделия.

Подмярката определя като допустими бенефициенти земеделски производители (физически и/или юридически лица), които са регистрирани земеделски производители в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители и минималния стандартен производствен обем на стопанството на кандидата следва да бъде не по – малко от 8 000 евро. Юридическите лица следва да докажат доход от земеделска дейност и/или доход от услуги директно свързани със земеделска дейност и/или преработка на земеделска продукция и/или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ. Кандидатите следва да представят бизнес план, доказващ подобряване на дейността на земеделските стопанства чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности подробно описани в представения бизнес план. Критериите за допустимост за юридически лица не се прилагат за кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично – маслени и медицински култури” и производство на технически култури. Кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично – маслени и медицински култури” и производство на технически култури със стандартен производствен обем от 2 000 евро до 7 999 евро ще се подпомагат в рамките на Тематичната подпрограма за малки стопанства.

Кандидати под формата на „организации на производители“ трябва да са признати като организация на производители, в съответствие с националното и/или европейското законодателство за организации на производители и/или одобрени за финансова помощ по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители”. Инвестициите им следва да са свързани с основата земеделска дейност на членовете на организацията, която е основна и за организацията. Представеният бизнес план трябва да показва, че инвестициите са от полза на цялата организация на производители.

Финансовата помощ е в размер на 50 % от общия размер на допустимите за подпомагане разходи, като същата може да се увеличава на база общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи в определени случаи. Максималното комбинирано подпомагане за един проект на индивидуален бенефициент е не повече от 70 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Комбинираното подпомагане за проекти за колективни инвестиции е не повече от 90 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

Нова операция по ОП „Развитие на човешките ресурси“ ще активира и интегрира в заетост младежи

Разработва се операция „АКТИВНИ“, по Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, която ще има за цел да активира и интегрира в заетост младежи до 29-годишна възраст включително, които не са нито в образование или обучение, нито в заетост и не са регистрирани като безработни лица в Агенция по заетостта. Операцията ще бъде насочена към идентифициране и мотивиране за активно поведение на пазара на труда неактивни младежи, с последващи дейности за включване в продължителна заетост, обучение или връщане в образование. Включените в операцията дейности ще помогнат за улесняването на прехода от образование към заетост на младежите с неуспешна реализация на пазара на труда. Ще бъдат предоставени също възможности за включване в обучение, първи/нов шанс за работа, както и придобиването на професионални умения и квалификация или насочване към връщане в образователната система на младежите в най-рискова група.

Настоящата операция се разработва в отговор на необходимостта от спешни, целенасочени мерки за предоставяне на повече възможности за включване на младите хора в заетост, особено тези които са извън работната сила. Планира се да бъдат подкрепени дейности за всички млади хора между 15 и 29 г., които не участват в заетост, образование или обучение, в изпълнение на европейската Гаранция за младежта.

Създаването на схема за гаранция за младежта представлява дългосрочна инвестиция в бъдещето на младите хора. България е поела сериозен ангажимент в дългосрочен план да се осигури подкрепа за преодоляване на проблемите на младежите от групата NEETs – младежи, които не учат, не се обучават и не работят. Операция „АКТИВНИ“ се разработва поради необходимостта да бъдат идентифицирани и подкрепени чрез включване в обучения или в заетост тези млади хора в България. По данни на Евростат за 2013 г., в България младежите NEETs са 26% от всички младежи (при 16% за ЕС), като преобладаващата част (17%) са неактивни и техният дял през последните 5 години нараства, докато нивото за ЕС е 8 % – двойно по-ниско и се задържа стабилно през годините.

Операцията се разработва, така че пряко да допринесе за реализацията на приетия от правителството Национален план за изпълнението на европейската гаранция за младежта 2014 – 2020 г. Активирането на неактивните млади хора е сред основните акценти на плана. За NEETs младежите са предвидени няколко възможни „пътеки” за тяхното активиране и интегриране на пазара на труда, съобразно индивидуалния им профил и лична преценка: (1) насочване към местни училища и/или към РИО за връщане в образователната система; (2) насочване към местната дирекция „Бюро по труда” за регистрация и ползване на предоставяните там услуги за заетост, стажуване, чиракуване и обучение; (3) насочване към организирани трудови борси, местни обединения за сътрудничество, образователни панаири и други неформални форми за подкрепа търсенето на работа или включване в обучение; (4) насочване към частни трудови посредници и предприятия за временна заетост като възможност за реализация на трудовия пазар без посредничеството на обществената служба за заетост.

„АКТВНИ“ предвижда да действа в синергия с реализирани вече мерки по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., Националния план за действие по заетостта за съответната година и Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта: 2014– 2020, като ги допълва и подкрепя. Надграждането на реализираните дейности и постигнатите резултати по проекти, програми и мерки, финансирани със средства от националния бюджет, Европейския съюз и други източници е доказан инструмент за постигането на устойчивост и успех. В рамките на операцията няма да бъдат подкрепяни дейности, финансирани по друг проект, програма или каквато и да е друга финансова схема, произлизаща от националния бюджет, бюджета на ЕС или друга донорска програма, проверката, на което ще се извършва на ниво индивидуален проект – на ниво на допустими дейности, както и на ниво представител на целева група.

Допустими бенефициенти по операция „АКТИВНИ“ са пряко свързаните с целите и реализацията неправителствени организации, организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда; центрове за информация и професионално ориентиране; центрове за професионално обучение; социални партньори; общини и райони на общини, работодатели. С оглед създаването на необходими условия и постигането на високи резултати се насърчават партньорства между различните видове организации на местно/регионално ниво, когато е необходимо за осъществяване на дейности по идентифициране и активиране на младежи.

Операция „АКТИВНИ“ е с планирана продължителност 3 години (2015-2017) и с общ бюджет 26 000 000 лева, финансиран по линия на Инициативата за младежка заетост и Европейския социален фонд. Минималният размер на БФП за бенефициент по операцията е 100 000 лева, а максималният – 391 166 лв.

Очаквайте скоро повече информация, както и подробни условия за кандидатстване.

1 6 7 8